Най-много бебета се раждат в Сливен, там са и най-младите майки

По данни от текущата демографска статистика, населението на страната в края на 2021 г. е 6 838 937 души. В сравнение с предходната година населението намалява със 77 611 души, или с 1.1%. Броят и структурите на населението към края на всяка година се изчисляват на база данните от предходната година и данните за естественото и механичното движение на населението през текущата година.

През 2021 г. в страната са регистрирани 59 069 родени деца, като от тях 58 678 (99.3%) са живородени. В сравнение с предходната година броят на живородените намалява с 408 деца, или с 0.7%.

Броят на живородените момчета (30 073) е с 1 468 по-голям от този на живородените момичета (28 605), или на 1 000 живородени момчета се падат 951 момичета.

В градовете и селата живородени са съответно 43 692 и 14 986 деца, а коефициентът на раждаемост е 8.7‰ в градовете и 8.1‰ в селата.

В регионален аспект най-висока е раждаемостта в областите Сливен - 11.9‰, София (столица) - 10.0‰, и Пловдив - 9.3‰. В двадесет области раждаемостта е по-ниска от средната за страната, като най-ниски стойности се наблюдават в областите Кърджали - 6.4‰, и Смолян и Габрово - по 5.8‰.

Броят на жените във фертилна възраст (15 - 49 навършени години) в страната, или размерът на родилните контингенти и тяхната плодовитост, оказва съществено влияние върху равнището на раждаемостта и определя характера на възпроизводството на населението.

Към 31.12.2021 г. броят на жените във фертилна възраст е 1 432 хил., като спрямо предходната година намалява с 20 хил., а спрямо 2011 г. - с 218 хиляди.

Броят на децата, родени от майки под 18 години, нараства от 2 897 през 2020 г. на 3 015 през 2021 година. Родените от жени на възраст 40 и повече навършени години намаляват от 2320 през 2020 г. на 2 278 през 2021 година.

Половината (49.4%) от ражданията през 2021 г. са първи за майката, 37.6% - втори, а 12.9% - трети и от по-висока поредност. Тоталният коефициент на плодовитост3 е един от основните показатели, характеризиращи плодовитостта на жените. През 2021 г. средният брой живородени деца от една жена е 1.58, като нараства с 0.02 спрямо 2020 година.

През 2021 г. средната възраст на жените при раждане на първо дете остава непроменена спрямо 2020 г. - 27.5 години. В регионален аспект средната възраст при раждане на първо дете варира от 22.6 години за област Сливен до 30.5 години за област София (столица).

През 2021 г. броят на извънбрачните раждания е 35 446, или 60.0% от всички раждания.

Относителният дял на извънбрачните раждания в селата (66.1%) е по-висок отколкото в градовете (57.9%). За 79.8% от извънбрачните раждания има данни за бащата, което означава, че тези деца най-вероятно се отглеждат в семейна среда от родители, живеещи в съжителство без брак.

В регионален аспект най-висок е относителният дял на извънбрачните раждания в областите Видин (76.9%) и Ловеч (76.3%). Този дял е над 50.0% във всички области на страната с изключение на Благоевград (49.2%), Разград (46.8%) и Кърджали (39.4%).

Броят на умрелите лица през 2021 г. е 148 995, а коефициентът на обща смъртност -21.7‰. Спрямо предходната година броят на умрелите се увеличава с 24 260, или с 19.4%. Нивото на
общата смъртност продължава да е твърде високо.

Смъртността сред мъжете (23.2‰) е по-висока в сравнение със смъртността сред жените (20.2‰). През 2021 г. на 1 000 жени умират 1 078 мъже. Продължават и силно изразените различия в смъртността сред градското и селското население. Коефициентът на смъртност е по-висок в селата (28.3‰) отколкото в градовете (19.2‰).

Общо за ЕС-27 коефициентът на смъртност през 2020 г. е 11.6‰. Равнището на общата смъртност на населението в България е най-високо сред държавите членки. С най-ниска смъртност са Ирландия - 6.5‰, Кипър - 7.2‰, и Люксембург - 7.3‰. Освен в България значително по-висока от средната за ЕС-27 е стойността на този показател в Литва - 15.6‰, Румъния - 15.5‰, и Латвия – 15.2‰.

С най-висока смъртност в страната са областите Видин - 32.3‰, Монтана - 30.8‰, и Кюстендил - 28.6‰. В седем области смъртността е по-ниска от общата за страната, като най-ниска е в София (столица) – 16.8‰.

През 2021 г. са регистрирани 26 620 юридически брака - с 4 448 повече спрямо предходната година, а коефициентът на брачност8 е 3.9‰. Близо три четвърти от всички регистрирани бракове (19 175) са сред населението в градовете.

През 2021 г. средната възраст при сключване на първи брак за мъжете и жените е съответно 32.8 и 29.8 години. Спрямо предходната година средната възраст се увеличава с 0.3 години за мъжете и 0.4 години за жените.
За 85.5% от жените и 84.8% от мъжете, сключили граждански брак през 2021 г., той е бил първи.

Областите с най-много бракове на 1 000 души от населението са Разград - 5.6‰, Силистра - 4.9‰, и Добрич - 4.7‰, а най-нисък е коефициентът на брачност в област Перник - 2.4‰, Смолян - 2.5‰, и Кюстендил - 2.7‰.
Броят на разводите през 2021 г. е 10 021, или с 1 006 повече от регистрираните през 2020 година. От всички прекратени бракове 77.4% се отнасят за населението в градовете.

Най-голям е делът на браковете, прекратени по „взаимно съгласие“ (65.5%), следват причините „несходство в характерите“ (21.7%) и „фактическа раздяла“ (11.6%).

Разводът не е бил първи за 10.0% от жените и 10.8% от мъжете, разтрогнали своите бракове през 2021 година.

Средната продължителност на брака до неговото прекратяване е 15.5 години.

През 2021 г. в преселванията между населените места в страната са участвали 127 962 лица.

От всички, които са променили своето обичайно местоживеене вътре в страната, 45.2% са мъже и 54.8% - жени.

По отношение на възрастовата структура с най-голям относителен дял сред преселващите се са лицата във възрастовата група 20 - 39 години (30.8%), следвани от лицата на възраст под 20 години - 24.2% от мигриралите лица.

Най-голямо териториално движение има по направлението „град - град“ (38.9%), следват направленията „село - град“ (26.2%) и „град - село“ (25.1%). Значително по-малък по брой и относителен дял е миграционният поток по направлението „село - село“ - 9.8% от мигриралите лица.

Най-голям брой от преселващите се в страната са избрали за ново местоживеене област София (столица) (20 955). Областите с най-големи относителни дялове в миграционния поток към област София (столица) са София - 15.8%, Благоевград - 6.5%, и Пловдив - 5.5%. Най-малко преселили се в столицата са от областите Разград, Силистра и Търговище – по 0.7%.

През 2021 г. 26 755 души са променили своя настоящ адрес от страната в чужбина, като48.4% от тях са мъже. Всеки втори емигрант (50.6%) е на възраст 20 - 39 години. Най-младите емигранти (под 20 години) са 15.6%, а тези на 60 и повече навършени години - 9.8% от всички емигранти.

Най-предпочитани от емигрантите дестинации са Германия (23.9%), Обединеното кралство (17.4%) и Испания (13.0%).

Лицата, които са сменили местоживеенето си от чужбина в България, или потокът на имигрантите, включва български граждани, завърнали се в страната, както и граждани на другидъ ржави, получили разрешение или статут за пребиваване в страната. През 2021 г. 39 461 лица са променили своето обичайно местоживеене от чужбина в България.

Относителният дял на мъжете е 55.1%, а на жените - 44.9%. Сред дошлите да живеят в страната 34.9% са във възрастовата група 20 - 39 години, а 29.8% са на възраст 40 - 59 години. Най-младите имигранти (под 20 години) са 16.8%, а най-възрастните (на 60 и повече години) – 18.5%.

Най-висок е делът на имигрантите от Турция (21.2%), Германия (11.0%).